Планинският облик на пернишкото село Реяновци е известен в страната и затова там идват немалък брой туристи. Поне две са известните забележителности, разположени в близост и които способстват за това престоят на гостите от други краища да е по-приятен и разнообразен. Свети Спас е името на манастир, отстоящ на разстояние само два километра от селото. Той е популярен и с наименованието Реяновски, което очевидно показва връзката му със селото. В централната част пък има разположен монумент в чест на един от местните герои, отдал живота си в борба срещу фашистите в България. Неговото име е Любчо Бръмбаров и той е един от най-известните в цялата околия партизански дейци. Докато тази забележителност обаче има по-скоро локален характер, то манастирът е добре познат на много хора. Един от хората, които спомагат изключително много за написване историята на селото и за извличане на най-известното от нея, е Стойков с труди са Селищни имена.
Според най-разпространената местна легенда село Реяновци възниква благодарение дейността на известния в миналото болярин Сезимир. Той има трима синове, като бащата е един от най-доверените хора от обкръжението на печално известния в българската история цар Самуил. Неговите войни биват ослепени от император Всилий 2-ри, добил прякора Българоубиец. Когато вижда ослепените си войници, Самуил не издържа и умира. Трите момчета на Сезимир носят имената Рея, Джия и Боя, но освен това на много места са изписвани като Реян, Джиян и Бохян. Очевидно е, че името на втория син много прилича на наименованието на селото. Всеки един от синовете основава по едно селище, а Реян се насочва към местност с името Дупкина кория. За това какво точно се случва във въпросния период може би научаваме най-добре от записките на Евтим Спасов. Той е роден в далечната 1896-та година и посвещава живота си на учителстване като главен учител в джинчовското училище. Записките му са изпратени на софийския окръжен инспектор с дата 1-ви април 1926-та година. Това означава, че във въпросния период учителят е бил само на 30 години. Според думите на Спасов в старо време имало трима братя с имената Боя, Джина и Рая.
Те до един живеят в близкото село Реяновци, но след известно време се разделят и всеки поема в различна посока. Тъй като Рая остава в старата фамилна къща, именно той основава селото, което и до днес запазва своето име. Боя от своя страна решава да отиде при кошарите, където се гледали овцете на много хора. Така той поставя началото на сегашното село Бохова. Джина, който е най-малкият от тримата братя, също отива на кошари, само че на съседни и близко разположени до тези на средния му брат. Джинчовци е селото, което той основава, като при неговите кошари не се отглеждат овце, а само и единствено кози. От тогава чак до днес селата носят тези имена, въпреки че от записките са изминали почти сто години време. Този източник също е много ценен за цялостната история на селото, което е разположено в пределите на Руй планина и в което тече един от десните притоци на река Ерма.
